Постинг
07.12.2006 01:15 -
Копнеж
Копнеж.По някой,по нещо!Една мисъл изгаря съзнанието ти,една дума пари на устните ти и гори в сърцето ти,но ти мълчиш!Мълчиш,защото така е по-добре за хората.Мълчиш,защото така е по-добре за теб!Спестяваш си упреците,спестяваш си неодобрението в очите им,подмятанията,когато вървиш по улицата и най-вече запазваш си лъжливото приятелство!
Но ако проговориш,готов ли си да срещнеш упреците,готов ли си да се изправиш пред мълчаливия съд на "приятелите" си?Готов ли си?И има ли някой,който ще ти подаде ръка и ще те приеме без въпроси,без страх,без предрасъдаци?Има ли някой,чиято любов към теб,да е толкова силна,че да рискува своето положение сред хората?Някой,който е готов да ти прости?
Този копнеж,който изпитваш,те води към гибелта ти!Не разбираш ли,че няма какво да доказваш!Единственият,който има право да те съди,да те наставлява и поощрява,си ти!И никой друг!На никого нищо не дължиш!!!
Хресва ти да предизвикваш хората,харесва ти да събуждаш възмущение,харесва ти да ги плашиш- с постъпки и с думи........Да,харесва ти!
Но те боли,ужасно силно те боли,когато вечер останеш сам!А още по-силно те боли,когато единственият човек,който истински те обича,се опитва да ти помогне,да те подкрепи,да те утеши!!!А ти крещиш,ругаеш,обиждаш,нараняваш......По-лесно е така,нали?И въпреки това ужасно те боли!!!
Защо изпитваш такова недоверие към хората и към себе си?Поне във себе си и на себе си вярвай,ако не вярваш на друг!!!Би ли направил това за мен?Би ли опитал поне?
Някога беше попитал:"Знаеш ли защо обичам болката?Защото тя винаги е с мен,никога не ме изоставя!"
Но ако проговориш,готов ли си да срещнеш упреците,готов ли си да се изправиш пред мълчаливия съд на "приятелите" си?Готов ли си?И има ли някой,който ще ти подаде ръка и ще те приеме без въпроси,без страх,без предрасъдаци?Има ли някой,чиято любов към теб,да е толкова силна,че да рискува своето положение сред хората?Някой,който е готов да ти прости?
Този копнеж,който изпитваш,те води към гибелта ти!Не разбираш ли,че няма какво да доказваш!Единственият,който има право да те съди,да те наставлява и поощрява,си ти!И никой друг!На никого нищо не дължиш!!!
Хресва ти да предизвикваш хората,харесва ти да събуждаш възмущение,харесва ти да ги плашиш- с постъпки и с думи........Да,харесва ти!
Но те боли,ужасно силно те боли,когато вечер останеш сам!А още по-силно те боли,когато единственият човек,който истински те обича,се опитва да ти помогне,да те подкрепи,да те утеши!!!А ти крещиш,ругаеш,обиждаш,нараняваш......По-лесно е така,нали?И въпреки това ужасно те боли!!!
Защо изпитваш такова недоверие към хората и към себе си?Поне във себе си и на себе си вярвай,ако не вярваш на друг!!!Би ли направил това за мен?Би ли опитал поне?
Някога беше попитал:"Знаеш ли защо обичам болката?Защото тя винаги е с мен,никога не ме изоставя!"
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 264
Блогрол
